Slideshow shadow

НОМИНИРАЙ СЕБЕ СИ ИЛИ ТВОЙ ПОЗНАТ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС „НАЙ-ИЗЯВЕНИ МЛАДИ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ“ ЗА 2018 г.

February 24, 2018 in Uncategorized by Elena Yorudanova

Junior Chamber International – България (JCI България) търси десетте най-изявените млади личности на България за 2018 г. Конкурсът се организира за четвърта поредна година у нас в рамките на световноизвестния проект The Outstanding Young Persons – TOYP („Най-изявените млади личности”). Програмата цели да отличи с национално признание постиженията на млади личности, които създават положителна промяна в България.

Номинации ще се приемат до 23:59 ч. на 25 март 2018 г. чрез попълване на един от двата електронни формуляра на следната интернет страница: http://toyp.jci.bg/.

Можете да станете част от четвъртото издание на TOYP България като номинирате себе си или ваш заслужил познат и имате шанс да бъдете избран не само за една от най-изявените млади личности в България, но и в света!

Номинираните трябва да са млади мъже и жени на възраст между 18 и 40 г., които притежават българско гражданство и имат доказани постижения в една от десетте категории:

  • Бизнес, икономика и/или предприемачество;
  • Политика, право и/или постижения в държавната администрация;
  • Академични постижения или лидерство;
  • Културни постижения;
  • Морално лидерство и/или защита на околната среда;
  • Заслуги към децата, световния мир и/или правата на човека;
  • Хуманитарно и/или доброволческо лидерство;
  • Научни и/или технологични разработки;
  • Личностно развитие и/или постижения;
  • Иновации в медицината.

Кандидатурите ще бъдат оценявани от компетентно жури в състав от 30 специалисти в различни области. Имената на членовете от журито ще бъдат споделени чак след приключване на първия етап от конкурса – номинациите.

Критериите, по които журито ще оценяват всяка кандидатура са:

  • Идеята на кандидата е отнесена към конкретна потребност на обществото или създава определена нужда, която развива обществото
  • Ясно дефинирана цел и резултат на идеята – какво променя; как го променя и към какъв таргет от хора е насочена;
  • Идеята трябва да провокира и активира обществото/група от хора към конкретни действия в посока търсената промяна
  • Идеята да има дългосрочно влияние/въздействие върху обществото
  • Идеята да има кауза – да е съотнесена към една от 17-те Устойчиви цели на ООН (UN’s Sustainable Development Goals)

Отличените млади хора, със значителен принос за позитивната промяна в България, ще получат своите призове на официална церемония на Римския стадион в Пловдив.

Всички победители ще бъдат номинирани за международното състезание TOYP, като така ще получат шанса да се наредят сред 10-те най-изявени млади личности на света за 2018 г.

Повече подробности за програмата можете да се намерите на официалния сайт на програмата:  http://toyp.jci.bg и във Facebook на адрес: https://www.facebook.com/toypbulgaria/.

Наградите TOYP стартират по идея на Доуърт Хоус – президент на JCI USA през 1931г., а първото издание на конкурса се случва още през 1933 г. От 1952 г. програмата се превръща в международна инициатива и националните организации на JCI я припознават като важна част от ежегодната си програма и до днес. Личности като Джон Кенеди, Орсън Уелс, Бениньо Акино, Хенри Кисинджър, Едуард Шрайер и Джон Фицджералд са само някои от отличените в конкурса през годините.

Позиция на Български фонд за жените относно предстоящата ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция)

January 5, 2018 in Uncategorized by Elena Yorudanova

Български фонд за жените изразява настоящата позиция поради възникналите изключително погрешни и съзнателно подвеждащи тълкувания от страна на политическите партии ВМРО и БСП, религиозно-фундаменталистки неправителствени организации и отделни (бивши) политически лица на текста на т.нар. Истанбулска конвенция, тиражирани по медиите през последните седмици, по повод предстоящата ратификация на Конвенцията.

Бихме искали да припомним на българското правителство, институциите и всички граждани на Република България, че насилието над жени е с размерите на епидемия както в национален, така и в европейски и световен мащаб. Близо 35% от жените по света са били подложени на физическо и/или сексуално насилие през 2016 г., показват данни на Световната здравна организация. В Европа, 1 от 3 жени над 15 г. е била подложена на физическо и/или сексуално насилие поне веднъж в живота си, според Агенцията на ЕС за основни човешки права. Българските неправителствени организации, предоставящи закрила на жертви на домашно насилие, от години алармират, че всяка четвърта българка е жертва на тормоз в дома си, а според национално представително изследване на фондация “Партньори България” цифрата е по-стряскаща – една от всеки три жени е подложена на насилие. Става дума за почти един милион българки, които ежедневно търпят психически, физически, сексуален и/или икономически тормоз от страна на техните партньори. Освен домашното насилие, жените и момичетата са жертви на преследване, онлайн сексуален тормоз, ранни насилствени бракове, ранни бременности, сексуален тормоз на работното място, насилствени аборти, икономическа зависимост, трафик на хора, престъпления от омраза, фемицид. Всички тези форми на насилие засягат пряко и непряко и децата, които неминуемо стават жертви. Всички тези престъпления се случват ежедневно и в България. И всички тези престъпления срещу жените и момичетата са престъпления на основата на пола, т.е. жените стават много по-често техни жертви,  заради наследените стереотипни представи, че жената (трябва да) има подчинено положение спрямо мъжа.

Истанбулската конвенция е единственият документ, който предлага цялостен подход за превенция и справяне с насилието над жени и домашното насилие. Целите на конвенцията са ясно записани в Глава 1, Чл. 1. Най-общо, те са премахване на насилието и дискриминацията над жените и момичетата и създаване на цялостна рамка, политики и мерки за подкрепа на жертвите. Никъде в целите на Конвенцията не се споменава “трети пол” (каквото и да разбират под него противниците на Конвенцията), нито “въвеждане на гей бракове”.

Под “насилие над жени”, Конвенцията разбира “нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола”, „насилие над жените, основано на пола“ означава насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените”, а под “пол” Конвенцията приема социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете. Български фонд за жените би искал да разясни на противниците на Конвенцията, че това не означава “трети пол”, а означава, с една дума, стереотипи. Именно заради стереотипа, че “жената е длъжна да се подчинява на мъжа си”, Елена и Виола изгубиха живота си преди няколко месеца (защото според бившите им партньори, насилници и техни убийци, те не са се обличали или държали по „подходящ” начин). Заради стереотипа, че “ролята на жената е да е домакиня и майка”, хиляди жени са икономически зависими от партньорите си и в случай на домашно насилие, много по-трудно се спасяват от него. И заради стереотипа, че “истинският мъж не плаче”, безброй мъже потискат емоциите си и съответно, стават раздразнителни и агресивни или стигат до дълбока депресия и самоубийство.

Именно тези са предразсъдъците, които унищожават семейството, които превръщат децата в насилници и жертви, които карат момиченцата да се стараят да бъдат преди всичко красиви и прелъстителни, а момченцата да залагат на грубата физическа сила и бързото печелене на пари. За тях и други подобни е текстът в Конвенцията, който препоръчва “страните да предприемат мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на стереотипни роли за жените и мъжете”.

Истанбулската конвенция се фокусира върху три ключови сфери в борбата с насилието над жени: превенция, защита на жертвите и преследване на насилниците. Тя ще задължи България да събира данни за домашното насилие (което ще даде ясна картина и колко мъже са жертви на домашен тормоз), да мониторира напредъка по темата и да подкрепя устойчиво неправителствените организации, които работят за преодоляване на проблема от години. Освен това, ще бъдат провеждани информационни кампании на национално ниво, ще има подкрепа за денонощната телефонна линия за лица, пострадали от насилие, ще бъдат разкрити повече защитени жилища за пострадалите жени и техните деца (в момента общият брой на леглата в защитените жилища е не повече от 200 за цялата страна) и най-важното – домашното насилие ще бъде криминализирано (защото в момента то не е престъпление по НК).

Относно странните притеснения на ПП ВМРО, различни неправителствени организации, политици и отделни граждани, че “мъже, които считат себе си за жени, все по-често се появяват сред женските спортисти”, бихме искали да изясним, че Истанбулската конвенция се фокусира върху справяне с проблема с домашното насилие и насилието над жени, а не регламентира спортни състезания. Относно твърденията на същите, че Конвенцията ще въведе “изучаване на травестизъм и хомосексуализъм” (каквото и да значи това), бихме искали да посочим, че Чл. 14. Т.1. гласи: “Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.” Това означава, че децата ще развият чувствителност към съществуващите стереотипи и към различните форми на насилие. На език, лесен за тъкуване, децата ще знаят, че когато пораснат, ще имат по-голям избор от това да са “ходещ инкубатор” за едните и “ходеща касичка” за другите.

На последно място, бихме искали да се обърнем към всички, които се притесняват, че Истанбулската конвенция “ще разруши традиционното семейство”. Напротив, няма по-здраво семейство от онова, в което няма насилие, а само любов. Напълно съгласни сме и с г-жа Корнелия Нинова, че “принципно решението за присъединяване към определен международен договор е суверенно право на всяка държава. Няма автоматично задължение на държавите членки да ратифицират дадена конвенция.” (взето от нейния фейсбук профил). Именно сега е моментът България да реши към кои държави ще се присъедини – към развиващите се, които с всички усилия се борят с насилието над жени, момичета и деца или към тези държави, в които закостенялостта и патриархалната култура доминират, а в някои от тях, например в Русия, домашното насилие бе декриминализирано преди месеци. 

Бихме искали да заявим, че с всеки един ден, в който ратификацията на Истанбулската конвенция се отлага, се застрашава живота на хиляди българки. И сме безкрайно учудени, че именно патриотична партия подлага на риск живота на българските жени и момичета, а лява партия отказва да подкрепи интересите на потиснатите и да работи за решаване на неравенствата.

Предвид всичко гореизброено, искаме да заявим, че Български фонд за жените остро осъжда политическите игри и пропаганда, речта на омразата срещу ЛГБТ хората, които неволно се оказаха жертви на политически пиар на гърба на каузата за борбата с насилието над жени и съзнателната заблуда на българските граждани за естеството на Истанбулската конвенция, които застрашават живота на хиляди жени и момичета в България.

И следващия път, когато някоя жена бъде убита от ръката на своя настоящ или бивш партньор, спокойно ще можем да наречем противниците на Конвенцията “съучастници” на убиеца.

by Lyuba

Ралица Касимова: Често стереотипите и бариерите са вътре в нас

November 24, 2017 in Uncategorized by Lyuba

Ралица Касимова е един от участниците в тазгодишното издание на форум „Кариера с кауза“. Тя е част от екипа на Кооперация Хранкооп – София, чиито основни цели са подкрепа на малки местни производители на чиста храна и улесняване на достъпа на потребителите до нея. През есента на 2013 г. заедно с Николай Генов създават фермерските пазари в София и активно подпомагат стартирането на такива в други градове в страната. Активно участва в организирането на тематични събития и на солидарни акции в помощ на производителите. 

 

Как решихте да се присъедините към “Хранкооп” и какво ви привлече в този вид работа?

Започнах работа сравнително рано и доста години бях в динамична офис среда. Към един момент започна да настъпва умора. Изкарах около година с усещането за това и с желанието да променя нещо по въпроса. По неочакван повод се запознах с явлението кариерно консултиране и минах курса – един от най-добрите подаръци, които съм си правила. Паралелно с това бях започнала да се интересувам от храната, която потребявам, и от хората и методите, които стоят зад нея.

През първото лято, в което вече не работех в офис, направих много сладка и конфитюри. Родителите – моите и на близкия ми човек, бяха отгледали количества в градините си и някой трябваше да се погрижи. По куриозен начин се запознах с хора, които тъкмо основаваха мрежа за земеделие, подкрепено от общността (на английски: CSA). Те ме поканиха на събитие, на което доста хора харесаха продуктите ми, и така научих за Хранкооп. Направи ми впечатление, че хората искаха главно да потребяват хубава храна там, а пък трудно някой се наемаше да върши организационната дейност, която неизменно възниква като нужна. Поисках да се включа – мисля, че и до момента съм единственият човек, влязъл в Хранкооп, за да работи за него.

Към тази дейност ме привлякоха основно два фактора – възможността да работя “най-истинската” работа – свързана със земята и с ежедневната потребност от (чиста) храна, и да правя това, което реално през целия си професионален живот съм правила – да организирам, координирам хора, информация, ресурси.

Много скоро след включването ми, хората в групата ме припознаха като човек, на когото могат да стоварят работата, надеждите и идеите си за развитието й. И така – до днес.

С “Хранкооп” работите за това да променяте нагласите на хората в посока по-отговорно потребление и мисъл към това какво консумираме. Какви промени забелязвате в българското общество в това отношение през последните години?

Промените са категорично положителни. Понякога се случват бавно, а понякога ни изненадват от засада.

Един от най-новите ни фермерски пазари е този в Добрич – областен град със славно земеделско минало, за който битуват множество стереотипи, които хората побързаха да ни изтъкнат, когато Общината в Добрич ни покани да направим пазар в града. Най-често чувахме, че това е земеделски район, всеки в града си има село наблизо, младите са извън града или страната, доходите на населението не са високи и промоциите в търговските вериги винаги ще са на почит, и как изобщо си помисляме да организираме (регулярно) събитие на другия край на страната…

Това, което видяхме още преди старта, и вече два месеца, откакто правим фермерски пазар там: общинска управа с високо осъзнаване на ценността на такъв пазар за града и за жителите му; малки местни производители, жадни за директен контакт с тези, които ценят труда им; възрастни хора, които се подреждат на опашка още преди пазарът да е започнал и производителите да са подредили щандовете си; общност, която е готова да направи нужното, за да запази тази ценност и да я развива.

Как изобщо се променят нагласи и стереотипи, с които хората са живели много години наред?

Бавно, с постоянство, по възможност с мирни средства 🙂

В едно свое интервю казвате, че бихте искали “хората повече да вярват, както по принцип, така и да вярват в себе си”. Как човек може да повярва, че много неща зависят от него самия?

Като направи опит(и) и види положителен резултат. Като си даде шанс да му се случват хубави неща (защото често стереотипите и бариерите са вътре в нас).

Имало ли е момент, в който сте мислил, че “Хранкооп” няма да успее да се развие и че ще трябва да оставите каузата заради по-доходоносна работа?

В много редки случаи ми е минавала подобна мисъл; работата е нелека, специфична и е трудно да бъде остойностена качествено и количествено. Така и не успях да си представя как ще изоставя всичкото постигнато дотук, и всичкото, което чака да го свършим.

 

На “Кариера с кауза” на 25. ноември Ралица ще сподели личния си опит и пътя си към това да работи нещо, което й носи удовлетворение.  

Social Media Integration by Acurax Wordpress Developers