Твоята Кариера с Кауза: Александър

san_1Александър Маринов-Санчо е на 34, бакалавър класическа филология и магистър медиевистика. Работи основно като преводач и редактор от и на английски на свободна практика. Освен това е и доброволец, и то с голям опит. Въпреки това не е “изтощил заряда си” и продължава все така запалено да се впуска в различни дейности.

  1. От колко време се занимавате с доброволчество и в каква сфера?

От пет-шест години, в сферата на опазването на природата.

  1. Защо решихте да се занимавате с доброволчество?

 Допадна ми идеята да бъда полезен за някаква кауза, като в същото време си прекарвам добре. Когато понавлязох в темата, си дадох сметка, че е важно да ги има онези хора, които мнозина смятат за трън в петата (или окото), но всъщност те играят ролята на обществен, граждански коректив на случващото се на държавно ниво… А и на обществено.

  1. Какво ви мотивира в работата ви като доброволец?

Срещата с широко скроени хора, които предпочитат да дават, вместо да вземат, както и желанието да се науча – аз лично, заедно с всички останали – да се грижа добре и отговорно за природата на България, Европа, Земята; тоест да бъда добър стопанин на дома си. Равносметката, че доброволчеството става все по-популярно сред все по-широк кръг хора.

  1. Кои са основните предизвикателства и трудности?

В практически план на моменти се ядосвам, че не мога да се включа винаги и на сто процента във всичко случващо се; в обществен ме демотивира сблъсъкът с нежеланието, вътрешната нищета и насмешката, които се срещат често, уви.

  1. Кои са качествата, които според вас трябва да притежава доброволецът?

 Усмивката е достатъчна.

  1. Какво бихте посъветвали хората, които искат да започнат да се занимават с доброволчество?

 Да не се обезкуражават, че ще помогнат с малко – ще се удивят колко съмишленици ще открият; малките помощички на всеки се натрупват и стават значими. Да не се опитват да помагат непрекъснато, във всичко, на всички – да оставят по малко време и за себе си, за да не се изтощи зарядът им. Да потърсят най-удачния начин да доброволстват – с който хем са максимално полезни, хем им носи най-голямо удовлетворение (разбира се, тук верните отговори могат да бъдат повече от един 🙂 ). И да се усмихват!