Ралица Касимова: Често стереотипите и бариерите са вътре в нас

Ралица Касимова е един от участниците в тазгодишното издание на форум „Кариера с кауза“. Тя е част от екипа на Кооперация Хранкооп – София, чиито основни цели са подкрепа на малки местни производители на чиста храна и улесняване на достъпа на потребителите до нея. През есента на 2013 г. заедно с Николай Генов създават фермерските пазари в София и активно подпомагат стартирането на такива в други градове в страната. Активно участва в организирането на тематични събития и на солидарни акции в помощ на производителите. 

 

Как решихте да се присъедините към “Хранкооп” и какво ви привлече в този вид работа?

Започнах работа сравнително рано и доста години бях в динамична офис среда. Към един момент започна да настъпва умора. Изкарах около година с усещането за това и с желанието да променя нещо по въпроса. По неочакван повод се запознах с явлението кариерно консултиране и минах курса – един от най-добрите подаръци, които съм си правила. Паралелно с това бях започнала да се интересувам от храната, която потребявам, и от хората и методите, които стоят зад нея.

През първото лято, в което вече не работех в офис, направих много сладка и конфитюри. Родителите – моите и на близкия ми човек, бяха отгледали количества в градините си и някой трябваше да се погрижи. По куриозен начин се запознах с хора, които тъкмо основаваха мрежа за земеделие, подкрепено от общността (на английски: CSA). Те ме поканиха на събитие, на което доста хора харесаха продуктите ми, и така научих за Хранкооп. Направи ми впечатление, че хората искаха главно да потребяват хубава храна там, а пък трудно някой се наемаше да върши организационната дейност, която неизменно възниква като нужна. Поисках да се включа – мисля, че и до момента съм единственият човек, влязъл в Хранкооп, за да работи за него.

Към тази дейност ме привлякоха основно два фактора – възможността да работя “най-истинската” работа – свързана със земята и с ежедневната потребност от (чиста) храна, и да правя това, което реално през целия си професионален живот съм правила – да организирам, координирам хора, информация, ресурси.

Много скоро след включването ми, хората в групата ме припознаха като човек, на когото могат да стоварят работата, надеждите и идеите си за развитието й. И така – до днес.

С “Хранкооп” работите за това да променяте нагласите на хората в посока по-отговорно потребление и мисъл към това какво консумираме. Какви промени забелязвате в българското общество в това отношение през последните години?

Промените са категорично положителни. Понякога се случват бавно, а понякога ни изненадват от засада.

Един от най-новите ни фермерски пазари е този в Добрич – областен град със славно земеделско минало, за който битуват множество стереотипи, които хората побързаха да ни изтъкнат, когато Общината в Добрич ни покани да направим пазар в града. Най-често чувахме, че това е земеделски район, всеки в града си има село наблизо, младите са извън града или страната, доходите на населението не са високи и промоциите в търговските вериги винаги ще са на почит, и как изобщо си помисляме да организираме (регулярно) събитие на другия край на страната…

Това, което видяхме още преди старта, и вече два месеца, откакто правим фермерски пазар там: общинска управа с високо осъзнаване на ценността на такъв пазар за града и за жителите му; малки местни производители, жадни за директен контакт с тези, които ценят труда им; възрастни хора, които се подреждат на опашка още преди пазарът да е започнал и производителите да са подредили щандовете си; общност, която е готова да направи нужното, за да запази тази ценност и да я развива.

Как изобщо се променят нагласи и стереотипи, с които хората са живели много години наред?

Бавно, с постоянство, по възможност с мирни средства 🙂

В едно свое интервю казвате, че бихте искали “хората повече да вярват, както по принцип, така и да вярват в себе си”. Как човек може да повярва, че много неща зависят от него самия?

Като направи опит(и) и види положителен резултат. Като си даде шанс да му се случват хубави неща (защото често стереотипите и бариерите са вътре в нас).

Имало ли е момент, в който сте мислил, че “Хранкооп” няма да успее да се развие и че ще трябва да оставите каузата заради по-доходоносна работа?

В много редки случаи ми е минавала подобна мисъл; работата е нелека, специфична и е трудно да бъде остойностена качествено и количествено. Така и не успях да си представя как ще изоставя всичкото постигнато дотук, и всичкото, което чака да го свършим.

 

На “Кариера с кауза” на 25. ноември Ралица ще сподели личния си опит и пътя си към това да работи нещо, което й носи удовлетворение.  

Благовеста Пугьова: Когато видиш, че някъде свети и ти си помогнал да светне, си щастлив

Благовеста Пугьова е един от участниците в тазгодишното издание на форум „Кариера с кауза“. Тя е основател и председател на фондация ”Подарете книга” – организация, която събира деца, лишени от родителска грижа, с доброволци, готови да отделят част от личното си време, за да бъдат приятели и ментори на младежите. Освен организацията на редовни посещения в домовете за деца, “Подарете книга” търси и учители за извънкласни занимания и професионални курсове за младежите. Благовеста завършва финанси в УНСС и данъчно право в London School of Economics and Political Science. Оперативен мениджър е на JobTiger, пише и поезия.

 

“Подарете книга” е сред организациите, които успяват да привлекат много голям брой доброволци през последните години. Как постигнахте това?

Трудно е да се обясни, защото е смесица от много действия на много хора – започнали сме няколко човека с едни ценности, оказвайки се, че те са ценности и на много други. И все пак едно от най-честите обяснения, които съм чувала в първите години, е „О, вие сте онези, които си постваха всички фактури във facebook, много сте готини!“

Когато започвахме „фондация“ беше мръсна дума, аз самата я асоциирах с „Бъдеще за България“ на Елена Костова и какви ли още не подобни фондации, затова държах да огранича риска от това някой да каже, че не харчим парите си по направление като просто нямаме пари и нямаме разходи. 😊 В екстремните случаи, когато това се е налагало, сме били прозрачни до наивност, като това да споделиш всички фактури за ремонта в дома в Берковица в албум във facebook. Сега се налага да имаме бюджет, но аз държа да не взимам заплата или каквото и да е възнаграждение за работата си във фондацията, за да изолирам всяка възможност някой да помисли, че не сме все така до наивност честни.

 

А какво е важно за доброволците, за да продължават да се включват?

Дядо ми раказваше една приказка за двама млади, които се гледали, гледали, пък си казали: „И ти си хубав, и аз съм хубава, а сега какво ще ядем?“ Да си честен, добър и наивен е хубаво, и жизненоважно, ако работиш с деца („Stay foolish and stay hungry” както казваше Стийв Джобс), но за да върви целият този поток от хора, от добри човеци, които подаряват времето си, трябва да има и ясни и работещи процеси. Мисля, че структурата и процесите, които до момента сме изградили, са едни от нещата, които помагат този поток от доброволци да не спира.

А вътрешното чувство, което кара доброволците да правят чудесата, които правят, си го има в тях. Ние не можем да зародим зрънцето вяра в човека, можем само да му покажем, че има къде и как да го посее. И разбира се, децата са това, което винаги те кара да се връщаш пак и пак, независимо дали имат проблем точно сега, или пък блестят и се развиват, а ти си гордият приятел-доброволец.

 

Какво ви мотивира вас да отделяте от личното си време за обществена кауза и как я съчетавате с професионалната си кариера?

Държи ме потокът от цялата тази добрина, която виждаш да се излива в едни места, където не се вижда надежда – не че няма надежда, но не е дошъл никой още, който да светне лампите. Това правят доброволците ни. Когато видиш, че някъде свети и ти си помогнал да светне, си щастлив, не по-малко отколкото, ако си отишъл на излет с приятели в събота.

 

Как работодателите могат да подкрепят по най-добър начин хората в екипите им, които имат желание да инициират или да се включат към обществена кауза?

Винаги съм подкрепяла възможността за ден на доброволчеството, т.е. работен ден, който да можеш да отделиш за доброволчество. Всеки работодател може да прецени колко да бъдат тези дни, но е важен фактът, че от още едно място имаш пътека към подаряването на време и подкрепа за това.

 

Много хора след като излязат от училище – а дори и от университет, не са напълно наясно по отношение на бъдещата си професия и работно място. Какво може да им помогне да направят осъзнат избор?

Общуването е най-лесният начин, трябва да срещаш хора с различни професии, за да учиш за тях. Това се опитваме да правим с нашите младежи от „Училище за работа“, това е и една от ползите на първите срещи на доброволците с децата, да видят професии различни от тези, които са свикнали да виждат – социален работник и шофьор. Различни професии можеш да видиш, когато виждаш различни хора.

 

На “Кариера с кауза” на 25. ноември Благовеста ще сподели как съчетава професионалната си кариера с “Подарете книга” и какво й носи работата за обществена кауза.

Моника Ковачка-Димитрова: Искаме да подобрим света, в който живеем, и да направим живота на хората по-добър

 

Моника Ковачка-Димитрова е един от участниците в тазгодишното издание на форум „Кариера с кауза“. Тя е старши мениджър проекти в SAP Labs България от 7 години. Има 19 години опит в IT индустрията. Отговаря за проектите по корпоративно-социална отговорност в поделенията на SAP в България от 2013 г. Влага целия натрупан опит в правилното оползотворяване на уменията и желанието на колегите да помагат по теми и проекти, които отговарят на стратегическите цели на КСО в SAP и същевременно искрено ги вълнуват, така че да влагат време, енергия, сърце и знания в помощ на обществото в България. Този начин на работа допринася за нарастване на желанието сред служителите в SAP да участват в доброволчески инициативи. През 2016 г. е реализирана над 11 хиляди часа доброволческа работа, заради което компанията е отличена с множество награди. Моника дава личен пример с много от инициативите – тя е организатор и създател на програмата „Роботика за България“, главен лектор на събития за социални предприемачи, участник в Европейската седмица по програмиране и много други.

 

През последните години SAP инвестира много усилия в развиване на своите корпоративно-социални политики. Какво носи тази инвестиция на компанията?

Визията на SAP е да подобри света, в който живеем, и да направи живота на хората по-добър, което от своя страна предполага и активното развитие на политиките ни за корпоративна социална отговорност. То ни носи на първо място едно удовлетворение, че тези политики и всичките проекти са реализирани в полза на обществото и смислена благотворителност. Освен това ангажираме служителите по теми, които ги вълнуват тях самите, и това дава израз на тяхното желание да допринесат с нещо за подобряването на България. От друга страна ни отличиха с множество награди през последните години, което ни дава допълнителен стимул да продължаваме да правим нещата с още повече старание и да ги развиваме. Не на последно място това ни помага и като работодател, който професионалистите избират заради примера, който поставя в България и в технологично, и в социално отношение.

 

Ако трябва да посочите един пример от доброволческите или благотворителни инициативи на SAP, кой би бил той и защо избрахте да посочите точно него?

Като пример, който съчетава доброволчество и благотворителност, ще посоча набиращата скорост програма „Роботика за България“, която реализираме съвместно с фондация „Работилница за граждански инициативи“. Първо, защото тя се роди като идея от няколко служители, които бяха ангажирани с предходни програми по роботика на регионално ниво FLL (First Lego League) и измислихме заедно как да направим програмата мащабна и да обхванем цяла България. Второ, в нея заложихме модел, с който до стигнем в училищата и до учителите, които са активни, ангажирани и искат да се развиват. А чрез учителите стигаме и до децата. Започнахме с малък пробен вариант преди 3 години със 17 училища и дори същата година отборите се разраснаха до 22, което ни показа големия интерес и потенциал. За 3 години достигнахме до 51 училища и съответно 102 учители и сигурно над 1000 деца вече, защото извън отборите от по 5 деца се включват и други ученици. В този формат освен програмиране, учениците от 10 до 16 години се учат да работят заедно като екип, да правят научно-изследователски проекти и да иновират по важни социални теми, да разберат механиката по-добре, да направят своя стратегия за мисиите, за да постигнат максимален брой точки.

А учителите се учат да са ментори, да не знаят отговора на всички въпроси и заедно с отборите от деца да експериментират. Нашите служители пък с огромно удоволствие помагат в тези дейности чрез знанията си и с време, посветено на работата през годината и фестивала. Едно от най-големите признания за нас е искрата у тези деца и нетърпението им за следващото издание и следващата задача и искрено вложените безвъзмездни часове на учителите в толкова много български училища.

 

Имате ли служители, за които знаете, че корпоративно-социалните политики на SAP са им повлияли при избора им на работно място?

Нямаме такава статистика, но със сигурност е положително, че когато питат кандидатите „Какво знаете за SAP?“, едно от нещата е някоя от инициативите или това, че компанията отделя един ден за доброволчески труд на всеки служител.

 

Какво би стимулирало компаниите в България да развиват все повече своите корпоративно-социални политики?

Надявам се, добрият пример. Но също им трябва и някой човек вътре, който да дава сърцето си в тези дейности и да има възможността да ги развие с помощта на компанията. Ние работим много с неправителствения сектор в България, но не сме изнесли практиките си навън някой друг да ги движи, а ги създаваме заедно с тях и така гарантираме и вътрешната ангажираност на служителите.

 

Кое според вас идва първо – служителите да държат на това компанията да инвестира в обществени каузи или компанията да развива чувството на ангажираност към обществото у екипа си?

Според мен няма първо, едното може да породи другото. За да се случи да работи добре, трябва да се подхранват и двете постоянно – да се търсят и насърчават хора, които държат и влагат и лично време в такива каузи, и компанията да развива и подобрява своите практики и дори вътрешно да комуникира и намира начин да подкрепя дейностите многократно повече, сравнено с външното отразяване.

 

На “Кариера с кауза” на 25. ноември Моника ще говори за ползите от политиките за корпоративно-социалната отговорност в бизнеса и начините те да се развиват.

 
Animated Social Media Icons by Acurax Responsive Web Designing Company