Йоана Славова: Усещането, че допринасям за обществото, ме кара да се чувствам добре

Йоана Славова е управител на Фондация “Ук” и съосновател на програма “Училищни чудеса”, която изгражда позитивни ролеви модели сред ученици от малки населени места. Йоана започва да се занимава с образование още като студент по икономика, когато започва активно да доброволства и да отделя времето си за създаването и организирането на инициативи, насочени към гимназисти, сред които е проектът ABLE Mentor. Професионалният опит на Йоана в сферата на образованието започва, когато тя постъпва на работа в ОУ „Васил Левски”, с. Орешене. Там тя преподава английски и френски език като част от програмата на „Заедно в час”. Тогава се заражда идеята за проекта „Училищни чудеса”: инициатива, която цели да развие лидерските умения на ученици от малки населени места. Йоана и още 5 нейни съмишленици вече 5 години работят за тази кауза, а през 2016 г. основават фондация “Ук”, чиято основна дейност е реализирането на програма “Училищни чудеса”. От няколко месеца Йоана е част от екипа на образователен сайт “Уча.се”, където ежедневно допринася за каузата за по-качествено образование и продължава да обогатява своя опит.

В допълнение към основната си работа, работиш и по инициативата “Училищни чудеса”. Какво ти дава работата за тази кауза?

Работата в ”Училищни чудеса” определено много ме зарежда заради контакта с учениците. Била съм преподавател в продължение на две години и откакто не съм ми липсва директния контакт с децата. На първо място “Училищния чудеса” за мен е контактът с младежите и по-малките ученици, които ме карат да се замислям за по-различната гледна точка на нещата и ме провокира да си пречупя някои мои представи за света. Усещам също и, че по този начин допринасям за обществото. А това усещане ме кара да се чувствам добре.

Как съчетаваш професионалните си задължения, участието в “Училищни чудеса” и отделянето на време за себе си?

За щастие “Уча.се” и “Училищни чудеса” вървят в една и съща посока – образованието и развитието на учениците. Това много помага – на работа научавам неща, които мога да използвам след това в “Училищни чудеса”, а покрай инициативата се запознавам с много хора, задълбочавам познанията си и развивам организационните си и комуникативни умения, които намират силно приложение в работата. Така че работата ми в “Уча.се” и доброволчеството в “Училищни чудеса” взаимно се подхранват.

А почивката?

Почивката си намира своето място. За това много важен е екипът – да имаш хора, с които заедно правиш това, в което вярваш. И в двата случая имам такива хора. В “Училищни чудеса” сме общо шест човека и винаги гледаме да си разпределим така задачите, че всеки да има време и за личния си живот. Всячески правим така, че да си освободим време да регенерираме. Аз например обожавам да карам колело в планината и да карам ски. За мен уикендът е време, в което ако може, не работя. Някои от събитията в “Училищни чудеса” са в събота, но за мен това е друг вид регенериране – преди самото събитие има леко натоварване, но моментът след него е много силен и имаш чувството, че можеш да направиш още 200 такива. Срещата с учениците дава много сила.

Когато човек работи за кауза, в която вярва силно, лесно може да се плъзне по пътя към извънредните работни часове, пренебрегването на свободното време, а в някои случаи и професионалното прегаряне. Къде според теб е здравословната граница на отдадеността на работата за кауза?

Определено има граница. Аз я усещам по моите близки хора и момента, в който започвам да ги пренебрегвам. Тогава се усещам, че трябва да дам назад, да поспра, да си дам малко почивка и да отделя качествено време за моите близки. Ако искаме да говорим за силна общност и здраво гражданско общество, за мен най-важното е човек да се грижи най-вече за малкия кръг около себе си и с това да дава и личен пример за всички останали. Ако пренебрегваме този най-малък кръг около себе си, а правим нещо за по-широката общност, се получава парадокс според мен.

В “Училищни чудеса” развивате уменията на деца и младежи, така че сами да допринасят за средата, в която живеят. Какво е важно да знаят, могат и мислят децата и младежите, за да станат активни граждани с желание да подобряват това, което се случва около тях?

Преди всичко имат нужда от малка доза самочувствие, че са способни, от вяра в себе си, че могат да предприемат нещо такова и от желанието да се пробват. За да добият тези неща, имат нужда от подкрепата на хора около тях, за да се почувстват, че не е страшно, няма да им се присмеят, ако нещо не се получи. Трябва да умеят да разбиват нещата на стъпки – защото ако искаш нещо голямо, може да ти се струва невъзможно да го постигнеш, но когато го разбиеш на стъпки и си кажеш откъде трябва да започнеш, то става много по-реално. В момента, в който започват да постигат тези първи стъпки, се запалва искрата и те започват все повече да си вярват, че могат да постигнат това, което им се е струвало невъзможно.

През какви практики най-успешно се развиват тези умения и нагласи?

Когато си изправен пред предизвикателството да създадеш някакъв краен продукт или проект, тогава този личен опит и преживяване най-силно въздейства върху учениците и е най-силният мотиватор. Веднъж когато са направили нещо или пък друг екип е успял да направи нещо, това го прави много по-реалистично в техните очи, много по-достижимо и вече започва да се вдига летвата. И, разбира се, ключова е подкрепата на хора, които могат да преведат учениците през този път – както когато мотивацията спада, така и когато е на върха. В случая на “Училищни чудеса” тези хора са нашите прекрасни ментори.

Ивайло Илиев: Важно е да не работим отвъд това, което ни дава удовлетворение

Ивайло Илиев е част от екипа на Forteam, които предлагат консултантски услуги за оценка и подобряване на организационната ефективност. Има над 10 години опит в провеждането на програми за развитие на меките умения и програми за организационно развитие и промяна. Участвал е като консултант в множество проекти за развитие на уменията, изграждане на екипи, институционализиране на промяната след сливане или придобиване.

Ивайло има експертиза по темите лична ефективност и управление на времето, организационно развитие и промяна, лидерство и креативно и критично мислене.

 

Когато човек работи за кауза, в която вярва силно, или пък държи много на кариерата си, лесно може да се плъзне по пътя към извънредните работни часове, пренебрегването на свободното време, а в някои случаи и професионалното прегаряне. Къде според вас е здравословната граница на отдадеността на работата?

Границата е строго индивидуална. За мен решението е в това да не работим отвъд това, което ни дава удовлетворение. Важно е нито една от важните сфери в живота да остава неудовлетворена за дълъг период от време. Ясно е, че всеки има пикови моменти, но ако в рамките на 2-3 месеца си имал удовлетворителни и пълноценни преживявания с приятелите, семейството, на работа…, то смятам, че това е добър баланс.

За какво трябва да внимава човек, за да разпознае първите симптоми на професионалното прегаряне?  

Най-вече да не взема кардинални решения. Бързо да намери начин да си отпочине и да се погрижи за себе си. Също така да не прибягва до „бързи“ механизми за отпускане като алкохол, леки наркотици или медикаменти.

Какво бихте казал на някой, който си казва “от утре съм нов човек, намирам истинското си призвание и започвам наново”?

Стига да е автентично усещане, а не самозаблуда, бих му казал „Браво, успех!“. За съжаление започването отново, без да сме положили сериозни усилия да разберем кои дисфункционални поведенчески модели са ни довели до сегашното състояние на неудовлетворение от работата ни и без да сме положили усилия да ги променим, вероятно ще доведе до още от същото.

Как според вас повече хора могат да открият истинското си призвание – така че работата да не е просто поредното неприятно задължение в живота им?

Да работиш истинското си призвание е трудно начинание, тъй като  изисква да си много гъвкав и постоянно да балансираш между ценностите и  целите си, от една страна, и натиска от външната среда и реалността, от другата. Също така означава носене на отговорност. Изисква поемане на рискове. Човек следва да си отговори до колко е готов да плати цената. Със сигурност да пробваш и експериментираш е нещо, което помага.

Как изглежда във вашия случай балансът между професионалните задължения и времето за себе си и близките хора? И как го постигате?

При мен изглежда почти балансирано . Имам много моменти на пикови натоварвания, които редувам с дълги отпуски – по един месец всяко лято и всяка зима. В останалото време търся кратки, но пълноценни преживявания с хората, които са важни за мен. За сега това сработва добре за този етап, в който се намират бизнесът и семейството ми. Разбира се, знам, че скоро нещо може да се промени и тогава ще трябва да търся друг вид баланс.

Биляна Савова: Важна е не скоростта към целта, а пътят към нея

Биляна Савова е основател на фондация „МС – Мога Сам“ – организация, чиято мисия е да работи и да помага на хора, диагностицирани с множествена склероза и други заболявания, и техните близки. Биляна е също арт директор на списание EVA и собственик и креативен директор на PLAN2B Creative Studio. Когато преди повече от десет години Биляна чува диагнозата множествена склероза, започва да чете за нея и разбира, че при различните хора нещата се случват различно и взима решението сама да носи отговорност за здравословното си състояние. Започва бавно да се променя отвътре и да променя средата около себе си. Да изхвърля всичко по пътя си в буквалния и преносния смисъл. Да подреждам живота си. Днес казва, че това е било най-доброто, което е можело да направи за себе си в онзи момент, и смята, че точно това е спасило живота й.

 

Казвате, че, за да съхраните здравето и живота си, сте започнали да се променяте отвътре. Как усетихте нуждата за тази промяна?

Когато осъзнах, че това, което се случва с тялото ми, не са просто болести. Това бяха знаци, че нещо трябва да се промени. И промяната трябва да настъпи вътре в мен. За радост интуитивното ми усещане и започването на действия за тази промяна се оказаха най-смисленото нещо, което съм правила за себе си.

Какво трябваше да преодолеете, за да я започнете?

Най-вече личното ми усещане за егоизъм, както и това, което ми беше вменявано от някои хора около мен, а именно, че мисля само за себе си. След кратко време разбрах, че това е най-доброто, което мога да направя за себе си и за най-близките ми хора. Да помисля за себе си първо!

Кое е най-важното, което открихте за себе си и за света около вас в процеса на тази промяна?

Че мога сама!

Какво бихте казала на някой, който си казва “от утре съм нов човек, изхвърлям всичко нездравословно от живота си”?

Да направи решително първата крачка, колкото и малка да е тя. Важна е не скоростта към целта, а пътят към нея. И постоянството на всяка следваща крачка.

Как изглежда във вашия случай балансът между професионалните задължения и времето за себе си и близките хора? И как го постигате?

С добра организация и грижа за себе си. И най-важното е т.нар професионални задължения да бъдат наистина нещото, с което искате да се занимавате. “Обичай това, което правиш и прави това, което обичаш!” В грижата за себе си, това е много важно и не трябва да се правят компромиси с това. Ако не се чувствате добре и на място в каквато и да е ситуация – лична или професионална, не се оставяйте на течението и на сивотата на ежедневието да ви погълнат. Търсете, учете, променяйте се. Намерете нещото, което ще ви кара да се събуждате сутрин с усмивка. Както и това, което ще ви накара да заспивате вечер с удовлетворение.

 
Animated Social Media Icons by Acurax Responsive Web Designing Company