Моника Ковачка-Димитрова: Искаме да подобрим света, в който живеем, и да направим живота на хората по-добър

 

Моника Ковачка-Димитрова е един от участниците в тазгодишното издание на форум „Кариера с кауза“. Тя е старши мениджър проекти в SAP Labs България от 7 години. Има 19 години опит в IT индустрията. Отговаря за проектите по корпоративно-социална отговорност в поделенията на SAP в България от 2013 г. Влага целия натрупан опит в правилното оползотворяване на уменията и желанието на колегите да помагат по теми и проекти, които отговарят на стратегическите цели на КСО в SAP и същевременно искрено ги вълнуват, така че да влагат време, енергия, сърце и знания в помощ на обществото в България. Този начин на работа допринася за нарастване на желанието сред служителите в SAP да участват в доброволчески инициативи. През 2016 г. е реализирана над 11 хиляди часа доброволческа работа, заради което компанията е отличена с множество награди. Моника дава личен пример с много от инициативите – тя е организатор и създател на програмата „Роботика за България“, главен лектор на събития за социални предприемачи, участник в Европейската седмица по програмиране и много други.

 

През последните години SAP инвестира много усилия в развиване на своите корпоративно-социални политики. Какво носи тази инвестиция на компанията?

Визията на SAP е да подобри света, в който живеем, и да направи живота на хората по-добър, което от своя страна предполага и активното развитие на политиките ни за корпоративна социална отговорност. То ни носи на първо място едно удовлетворение, че тези политики и всичките проекти са реализирани в полза на обществото и смислена благотворителност. Освен това ангажираме служителите по теми, които ги вълнуват тях самите, и това дава израз на тяхното желание да допринесат с нещо за подобряването на България. От друга страна ни отличиха с множество награди през последните години, което ни дава допълнителен стимул да продължаваме да правим нещата с още повече старание и да ги развиваме. Не на последно място това ни помага и като работодател, който професионалистите избират заради примера, който поставя в България и в технологично, и в социално отношение.

 

Ако трябва да посочите един пример от доброволческите или благотворителни инициативи на SAP, кой би бил той и защо избрахте да посочите точно него?

Като пример, който съчетава доброволчество и благотворителност, ще посоча набиращата скорост програма „Роботика за България“, която реализираме съвместно с фондация „Работилница за граждански инициативи“. Първо, защото тя се роди като идея от няколко служители, които бяха ангажирани с предходни програми по роботика на регионално ниво FLL (First Lego League) и измислихме заедно как да направим програмата мащабна и да обхванем цяла България. Второ, в нея заложихме модел, с който до стигнем в училищата и до учителите, които са активни, ангажирани и искат да се развиват. А чрез учителите стигаме и до децата. Започнахме с малък пробен вариант преди 3 години със 17 училища и дори същата година отборите се разраснаха до 22, което ни показа големия интерес и потенциал. За 3 години достигнахме до 51 училища и съответно 102 учители и сигурно над 1000 деца вече, защото извън отборите от по 5 деца се включват и други ученици. В този формат освен програмиране, учениците от 10 до 16 години се учат да работят заедно като екип, да правят научно-изследователски проекти и да иновират по важни социални теми, да разберат механиката по-добре, да направят своя стратегия за мисиите, за да постигнат максимален брой точки.

А учителите се учат да са ментори, да не знаят отговора на всички въпроси и заедно с отборите от деца да експериментират. Нашите служители пък с огромно удоволствие помагат в тези дейности чрез знанията си и с време, посветено на работата през годината и фестивала. Едно от най-големите признания за нас е искрата у тези деца и нетърпението им за следващото издание и следващата задача и искрено вложените безвъзмездни часове на учителите в толкова много български училища.

 

Имате ли служители, за които знаете, че корпоративно-социалните политики на SAP са им повлияли при избора им на работно място?

Нямаме такава статистика, но със сигурност е положително, че когато питат кандидатите „Какво знаете за SAP?“, едно от нещата е някоя от инициативите или това, че компанията отделя един ден за доброволчески труд на всеки служител.

 

Какво би стимулирало компаниите в България да развиват все повече своите корпоративно-социални политики?

Надявам се, добрият пример. Но също им трябва и някой човек вътре, който да дава сърцето си в тези дейности и да има възможността да ги развие с помощта на компанията. Ние работим много с неправителствения сектор в България, но не сме изнесли практиките си навън някой друг да ги движи, а ги създаваме заедно с тях и така гарантираме и вътрешната ангажираност на служителите.

 

Кое според вас идва първо – служителите да държат на това компанията да инвестира в обществени каузи или компанията да развива чувството на ангажираност към обществото у екипа си?

Според мен няма първо, едното може да породи другото. За да се случи да работи добре, трябва да се подхранват и двете постоянно – да се търсят и насърчават хора, които държат и влагат и лично време в такива каузи, и компанията да развива и подобрява своите практики и дори вътрешно да комуникира и намира начин да подкрепя дейностите многократно повече, сравнено с външното отразяване.

 

На “Кариера с кауза” на 25. ноември Моника ще говори за ползите от политиките за корпоративно-социалната отговорност в бизнеса и начините те да се развиват.

Емилиян Кадийски, който мечтае за успешен врачански стартъп

Емилиян Кадийски е един от участниците в тазгодишното издание на форум „Кариера с кауза“. Той е един от създателите на “Враца софтуер общество”, чиято мисия е чрез качествено образование да дава възможност на врачани да работят предизвикателна и добре платена професия в родния си град. Завършва информатика в СУ „Св. Климент Охридски” и става учител от първия випуск на програма “Заедно в час”. В момента е преподавател по информатика и програмиране в Професионална техническа гимназия „Н. Й. Вапцаров“, гр. Враца. “Враца софтуер общество” спечели през 2014 г. конкурса за социални предприемачи Reach for Changе. 

 

Не много хора, които завършват информатика, избират след това да преподават на ученици. Защо решихте да станете учител?

Започнах да преподавам през 2011 г. като част от първия випуск на програмата “Заедно в час”. Това, което ми хареса, беше от една страна възможността да работя в екип от сериозни професионалисти и да развия лидерските си умения. А от друга страна каузата образование ми се вижда смислена и ми хареса, че “Заедно в час” предлагаха конкретни мерки за действие – да преподаваш две години.

 

От какво според вас има нужда образованието в България, за да подготвя мислещи, щастливи и активни граждани?

От цялостна реформа и преосмисляне. В момента голяма част от учениците имат много ниска мотивация да ходят на училище и да постигат някакви резултати там. В същото време заради делегираните бюджети учителите масово се страхуват да изискват много от учениците, защото те ще се преместят в друго училище и така тяхното училище губи от своя бюджет.

 

Кои са най-големите трудности, с които вие и екипът на “Враца софтуер общество” се сблъсквате в работата си?

Хубавото в нашия случай е, че сме постигнали някакви резултати и това ни дава увереност, че вървим в правилната посока и ни зарежда със сили. Например фактът, че всяка година хора започват работа след безплатните 9-месечни курсове, както и това, че има десетки ученици, които участват на национални IT състезания и събития.

Иначе трудности има много, както оперативни така и свързани с нагласите на хората. По мои наблюдения във Враца един от факторите, които спират личностното и професионално развитие на хората, е ниската толерантност между тях. Защото градът е малък, всички се познават и се страхуват да опитват нови неща, тъй като “може да се изложат”. А освен това много хора – при това млади, са с усещане, че нищо не зависи от тях и каквото и да правят нямат шанс успешно да се реализират професионално. Което е много тъжно, защото според мен живеем в интересни времена, пълни с възможности, каквито никога досега не е имало.

През последните десет години са се появили много нови професии и все повече хора имат работа, която харесват – например специалисти по социални мрежи и дигитален маркетинг, оператор на дрон. Все пак прекарваме около две трети от съзнателния си живот на работа. А благодарение на интернет е пълно с много ресурси и възможности за учене и работа онлайн. И човек, стига да има желание и да е готов да работи здраво, може да се развива във всевъзможни направления – не само IT, а и например маркетинг, продажби, дизайн, писане на текстове и много други.

 

Как си представяте живота на хората във Враца след няколко години?

Представям си че има голяма група хора във Враца, които работят в IT сферата и имат предизвикателна и добре платена работа като работят по международни проекти. В същото време същите тези хора си помагат взаимно, включително и на по-младите и неопитни хора, за да развият потенциала си. А една от мечтите ми е да има успешен стартъп, започнал и развиващ се във Враца, който достига международен пазар.

 

На “Кариера с кауза” на 25. ноември Емилиян ще сподели защо се е посветил на работата за кауза и какво го мотивира да инвестира време и усилия в тази посока.

Кметът на с. Пожарево Горица Кръстанова: Понякога е нужно просто да хванеш лопатата и да покажеш на мрънкащия как се копае канавка

Горица Кръстанова е един от участниците в тазгодишното издание на форум „Кариера с кауза“. Тя е кмет на село Пожарево, което се намира на 15 км. от София. По образование и професия е ландшафтен архитект, занимава се и със земеделие. Горица е направила съзнателен избор да живее в селото, където е израснала, а от няколко години е отдадена на каузата да го върне към живот. Тя е двигател на много промени в Пожарево, сред които са обновяването на сградата на кметството, на центъра, читалището и библиотеката, реставрацията на църквата в селото и съживяването на социалния живот в малкото населено място. В работата си като кмет Горица използва много от уменията си от бизнеса, търси обществена подкрепа за решенията си, организира кампании за набиране на средства и въвлича хората от селото.

 

Защо оставихте кариерата си на архитект, за да се посветите на село Пожарево?

Защото исках да оставя нещо след себе си. Исках да направя нещо за любимото ми място, защото виждах, че в него има много потенциал и исках то да се развие. Или казано съвсем честно – винаги съм си мечтала да има причина хората да споменават името ми след като умра. 🙂

 

От какво имат нужда хората в Пожарево?

Хората в Пожарево имат нужда от много неща – канализация, хубави пътни комуникации, работни места, подмяна на водопроводната мрежа, но аз никога не съм ги лъгала, че мога да им ги осигуря незабавно. Не мога, колкото и да ми се иска, поради ред причини, предимно финансови.

Има и други нужди обаче и те са духовни. Поне това, мисля, успяхме заедно да постигнем – аз, хората около мен и пожаревци. Възродихме социалния живот на селото, защото не само хората в Пожарево, а всички хора имат нуждата да живеят с хора – да живеят в общество, човекът е социално животно.

 

В интервю за “Капитал” преди време казвате, че всеки чака държавата или общината да му разреши проблема. Как повече хора да разберат, че промяната зависи и от тях самите?

С помощта на други хора, които вече са го разбрали. Друг начин няма, освен постоянното повтаряне на това като мантра, колкото и да е досадно. Ролята на знаещите и разбиращите хора в обществото е да убеждават и останалите в неща, които са важни за общото добруване. Това е кауза и то може би една от най-тежките. Когато решаването на проблема на мрънкащия зависи от теб, трябва да имаш силата и волята да не му помогнеш буквално, а да му покажеш как сам да си го разреши. Понякога това е по-трудно. А понякога е нужно просто да хванеш лопатата и да му покажеш как се копае канавка пред парцела му.

 

Можете ли да разкажете пример от работата в Пожарево, който ви е показал смисъла от това да продължавате да работите за тази кауза?

Когато в рамките на един месец една и съща баба ти каже първо „Господ да те убие“, а после „Бог да те поживи!“, разбираш, че хората не са добри и лоши, а са просто хора като теб – хора, без които не можеш, хора, които мразиш и обичаш, хора, които те карат да си жив. Такива примери имам много, свързани с човеци, които днес съм готова да убия, обаче утре виждам в тях човещина или желание да допринесат за общото.

Това ме движи най-вече – хората, техните различни състояния и желанието ми да правя живота им по-хубав, да ги карам да се гордеят с това, че са селяни. И чувството на задоволство след реализирането на някое начинание, свързано с каузата Пожарево.

 

А пример за неуспех?

Примери за неуспехи имам много. Аз съм много критична към себе си. Най-пресният е, че исках тази година да успеем да завършим възстановяването на параклис „Свети Илия“, но няма да успеем – ще търсим пари и догодина. Друг неуспех е, че въпреки събрания чудесен екип от хора и усилената ни работа по проект за създаване на книга за „Рецепти от и за живота на Пожарево“, въпреки абсолютната ми убеденост в успеха му, той не спечели финансиране. Беше гадно,тежко и разочароващо, но го приехме и продължаваме напред. От това да се случи някой ден реализацията му обаче не сме се отказали.

 

Да бъдеш политик всъщност означава да работиш и за обществото – макар да не виждаме това от повечето политици. Каква е за вас връзката между политиката и каузата?

Аз не мога и не искам да се наричам политик – много повече ми харесва думата общественик, въпреки че не случайно в днешно време тя не се използва много. Всеки добър политик първо трябва да е общественик. Да си общественик е кауза, а политиката е „оръжието“, чрез което в днешно време можеш да помогнеш много на обществото – ако обаче си първо общественик, а след това политик.

 

На “Кариера с кауза” на 25. ноември Горица ще сподели опита си на отдаден на кауза общественик и пътя й дотам.

 
Animated Social Media Icons by Acurax Responsive Web Designing Company