Емилиян Кадийски, който мечтае за успешен врачански стартъп

Емилиян Кадийски е един от участниците в тазгодишното издание на форум „Кариера с кауза“. Той е един от създателите на “Враца софтуер общество”, чиято мисия е чрез качествено образование да дава възможност на врачани да работят предизвикателна и добре платена професия в родния си град. Завършва информатика в СУ „Св. Климент Охридски” и става учител от първия випуск на програма “Заедно в час”. В момента е преподавател по информатика и програмиране в Професионална техническа гимназия „Н. Й. Вапцаров“, гр. Враца. “Враца софтуер общество” спечели през 2014 г. конкурса за социални предприемачи Reach for Changе. 

 

Не много хора, които завършват информатика, избират след това да преподават на ученици. Защо решихте да станете учител?

Започнах да преподавам през 2011 г. като част от първия випуск на програмата “Заедно в час”. Това, което ми хареса, беше от една страна възможността да работя в екип от сериозни професионалисти и да развия лидерските си умения. А от друга страна каузата образование ми се вижда смислена и ми хареса, че “Заедно в час” предлагаха конкретни мерки за действие – да преподаваш две години.

 

От какво според вас има нужда образованието в България, за да подготвя мислещи, щастливи и активни граждани?

От цялостна реформа и преосмисляне. В момента голяма част от учениците имат много ниска мотивация да ходят на училище и да постигат някакви резултати там. В същото време заради делегираните бюджети учителите масово се страхуват да изискват много от учениците, защото те ще се преместят в друго училище и така тяхното училище губи от своя бюджет.

 

Кои са най-големите трудности, с които вие и екипът на “Враца софтуер общество” се сблъсквате в работата си?

Хубавото в нашия случай е, че сме постигнали някакви резултати и това ни дава увереност, че вървим в правилната посока и ни зарежда със сили. Например фактът, че всяка година хора започват работа след безплатните 9-месечни курсове, както и това, че има десетки ученици, които участват на национални IT състезания и събития.

Иначе трудности има много, както оперативни така и свързани с нагласите на хората. По мои наблюдения във Враца един от факторите, които спират личностното и професионално развитие на хората, е ниската толерантност между тях. Защото градът е малък, всички се познават и се страхуват да опитват нови неща, тъй като “може да се изложат”. А освен това много хора – при това млади, са с усещане, че нищо не зависи от тях и каквото и да правят нямат шанс успешно да се реализират професионално. Което е много тъжно, защото според мен живеем в интересни времена, пълни с възможности, каквито никога досега не е имало.

През последните десет години са се появили много нови професии и все повече хора имат работа, която харесват – например специалисти по социални мрежи и дигитален маркетинг, оператор на дрон. Все пак прекарваме около две трети от съзнателния си живот на работа. А благодарение на интернет е пълно с много ресурси и възможности за учене и работа онлайн. И човек, стига да има желание и да е готов да работи здраво, може да се развива във всевъзможни направления – не само IT, а и например маркетинг, продажби, дизайн, писане на текстове и много други.

 

Как си представяте живота на хората във Враца след няколко години?

Представям си че има голяма група хора във Враца, които работят в IT сферата и имат предизвикателна и добре платена работа като работят по международни проекти. В същото време същите тези хора си помагат взаимно, включително и на по-младите и неопитни хора, за да развият потенциала си. А една от мечтите ми е да има успешен стартъп, започнал и развиващ се във Враца, който достига международен пазар.

 

На “Кариера с кауза” на 25. ноември Емилиян ще сподели защо се е посветил на работата за кауза и какво го мотивира да инвестира време и усилия в тази посока.

Кметът на с. Пожарево Горица Кръстанова: Понякога е нужно просто да хванеш лопатата и да покажеш на мрънкащия как се копае канавка

Горица Кръстанова е един от участниците в тазгодишното издание на форум „Кариера с кауза“. Тя е кмет на село Пожарево, което се намира на 15 км. от София. По образование и професия е ландшафтен архитект, занимава се и със земеделие. Горица е направила съзнателен избор да живее в селото, където е израснала, а от няколко години е отдадена на каузата да го върне към живот. Тя е двигател на много промени в Пожарево, сред които са обновяването на сградата на кметството, на центъра, читалището и библиотеката, реставрацията на църквата в селото и съживяването на социалния живот в малкото населено място. В работата си като кмет Горица използва много от уменията си от бизнеса, търси обществена подкрепа за решенията си, организира кампании за набиране на средства и въвлича хората от селото.

 

Защо оставихте кариерата си на архитект, за да се посветите на село Пожарево?

Защото исках да оставя нещо след себе си. Исках да направя нещо за любимото ми място, защото виждах, че в него има много потенциал и исках то да се развие. Или казано съвсем честно – винаги съм си мечтала да има причина хората да споменават името ми след като умра. 🙂

 

От какво имат нужда хората в Пожарево?

Хората в Пожарево имат нужда от много неща – канализация, хубави пътни комуникации, работни места, подмяна на водопроводната мрежа, но аз никога не съм ги лъгала, че мога да им ги осигуря незабавно. Не мога, колкото и да ми се иска, поради ред причини, предимно финансови.

Има и други нужди обаче и те са духовни. Поне това, мисля, успяхме заедно да постигнем – аз, хората около мен и пожаревци. Възродихме социалния живот на селото, защото не само хората в Пожарево, а всички хора имат нуждата да живеят с хора – да живеят в общество, човекът е социално животно.

 

В интервю за “Капитал” преди време казвате, че всеки чака държавата или общината да му разреши проблема. Как повече хора да разберат, че промяната зависи и от тях самите?

С помощта на други хора, които вече са го разбрали. Друг начин няма, освен постоянното повтаряне на това като мантра, колкото и да е досадно. Ролята на знаещите и разбиращите хора в обществото е да убеждават и останалите в неща, които са важни за общото добруване. Това е кауза и то може би една от най-тежките. Когато решаването на проблема на мрънкащия зависи от теб, трябва да имаш силата и волята да не му помогнеш буквално, а да му покажеш как сам да си го разреши. Понякога това е по-трудно. А понякога е нужно просто да хванеш лопатата и да му покажеш как се копае канавка пред парцела му.

 

Можете ли да разкажете пример от работата в Пожарево, който ви е показал смисъла от това да продължавате да работите за тази кауза?

Когато в рамките на един месец една и съща баба ти каже първо „Господ да те убие“, а после „Бог да те поживи!“, разбираш, че хората не са добри и лоши, а са просто хора като теб – хора, без които не можеш, хора, които мразиш и обичаш, хора, които те карат да си жив. Такива примери имам много, свързани с човеци, които днес съм готова да убия, обаче утре виждам в тях човещина или желание да допринесат за общото.

Това ме движи най-вече – хората, техните различни състояния и желанието ми да правя живота им по-хубав, да ги карам да се гордеят с това, че са селяни. И чувството на задоволство след реализирането на някое начинание, свързано с каузата Пожарево.

 

А пример за неуспех?

Примери за неуспехи имам много. Аз съм много критична към себе си. Най-пресният е, че исках тази година да успеем да завършим възстановяването на параклис „Свети Илия“, но няма да успеем – ще търсим пари и догодина. Друг неуспех е, че въпреки събрания чудесен екип от хора и усилената ни работа по проект за създаване на книга за „Рецепти от и за живота на Пожарево“, въпреки абсолютната ми убеденост в успеха му, той не спечели финансиране. Беше гадно,тежко и разочароващо, но го приехме и продължаваме напред. От това да се случи някой ден реализацията му обаче не сме се отказали.

 

Да бъдеш политик всъщност означава да работиш и за обществото – макар да не виждаме това от повечето политици. Каква е за вас връзката между политиката и каузата?

Аз не мога и не искам да се наричам политик – много повече ми харесва думата общественик, въпреки че не случайно в днешно време тя не се използва много. Всеки добър политик първо трябва да е общественик. Да си общественик е кауза, а политиката е „оръжието“, чрез което в днешно време можеш да помогнеш много на обществото – ако обаче си първо общественик, а след това политик.

 

На “Кариера с кауза” на 25. ноември Горица ще сподели опита си на отдаден на кауза общественик и пътя й дотам.

Васил Тодев и щастието да се занимаваш с това, което винаги си искал

Васил Тодев е един от участниците в тазгодишното издание на форум „Кариера с кауза“. Той е основател и двигател на сдружение “Байкария”, което организира образователни програми и обучения с природообразователна и спортна насоченост за деца и младежи, както и създава и популяризира колоездачни маршрути в Родопите. От години работи за осъзнаването на необходимостта от създаването на устойчиви бизнеси, за разпространяването на алтернативни форми на туризъм и за обучение на младежи към живот с уважение и хармония с природата.

Васил познава Родопите (а и не само тях) като на длан. Пътешествал е из доста интересни дестинации из цял свят. Истински природолюбител и защитник е, фотограф и планински водач. В интервю за “Дарик радио” преди време споделя, че е щастлив човек, защото се занимава с това, с което винаги е искал да се занимава. И че би искал “хората около нас да са по-спокойни и по-добре да си дават сметка за това, което имаме и да го пазят”.

 

Как започна “Байкария” – откъде дойде идеята и кои бяха първите стъпки при започването на сдружението?

Идеята за създаването на сдружението дойде при търсенето на начин за формализиране на това, с което обичахме да се занимаваме с приятели по това време, т.е. организацията е по-скоро инструмент за реализация на идеи. Генератор и изпълнител на идеите са хората, които се асоциират с тази организация. Първите ни стъпки бяха насочени към обособяването и маркирането на маршрути за планинско колоездене в Родопите.

 

Трудно ли е да работиш това, което обичаш и в което истински вярваш? Как повече хора могат да постигнат това?

Не е трудно – т.е. толкова трудно, колкото сам си го забъркаш. Понякога се увличам в идеи, планове и дейности, които водят нови такива след себе си и в крайна сметка се озовавам затрупан с интересни, но непосилни за реализация задачки. Хората могат да работят това, което обичат след като: 1. разберат за себе си какво точно обичат и 2. намерят приложение на тази дейност.

 

Можете ли да разкажете пример от дейността на “Байкария”, който ярко ви е припомнил, че това, с което се занимавате, има истински смисъл?

Винаги, когато видя следа от нашата дейност – било то нещо, което сме направили в планината, процес или човек, който е израснал покрай нещата, които правим.

 

В “Байкария” работите с деца и младежи – какво според вас трябва да се промени в образованието, така че младите хора да търсят освен реализация за себе си, и принос за обществото?

Мисля си, че трябва да излезем от клишетата. Образованието е индивидуален процес и към него би трябвало да се подхожда по такъв начин. Също така би трябвало да се стимулира критичното мислене. Няма нужда от механично повторение на постулати, които вероятно са дълбоко погрешни.

 

Имало ли е момент, в който сте мислил, че “Байкария” няма да успее да се развие и че ще трябва да оставите каузата заради по-доходоносна работа?

Не. Не е имало такъв момент 🙂

 

На “Кариера с кауза” на 25. ноември Васил ще разкаже през личния си пример как се инициира гражданска инициатива и какво е важно в началото на работата за кауза.

 
Social Network Integration by Acurax Social Media Branding Company