Инес Субашка: Човек се променя, когато болката от промяната е по-малка от тази, която изпитва в момента

October 30, 2018 in Uncategorized, Новини by Lyuba

Инес Субашка е персонален треньор, автор на редица книги за здравословен начин на живот и създател на Inspired Fit Strong (IFS) – зала за кондиционни тренировки, където всеки получава възможност да започне там, където е, и да прогресира към едно по-здраво, по-оформено и атлетично тяло. Има зад себе си сериозна кариера на професионален състезател по баскетбол. След края на спортната си кариера се посвещава на това да помага на други хора да постигат целите си и да подобрят живота си.  

Инес определя себе си като “нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да даде и да получи от живота колкото се може повече”. Тя ще разкаже повече за опита си на “Кариера с кауза: Здраве без пауза” на 10 ноември в София тех парк.

В интервюта често казвате, че най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето. В забързания ни начин на живот обаче като че ли използваме времето си все по-рядко в името на здравето. Как да направим така, че тези два ресурса да работят един за друг, а не един срещу друг?

Един от най-лесните начини това да се случи е чрез правилната подредба на приоритетите. За мен, когато човек гради нещо, трябва да е уверен, че поставя здрави и стабилни основи, за да може да прогресира. Ако ние сме проводници на всичко, което правим, това означава, че здравето ни е в основата на всеки наш успех. За съжаление, много хора игнорират себе си и нуждите на тялото си, в забързания стремеж да постигнат нещо, а после идва момент, когато дори постигнатото не им носи удовлетворение, защото са загубили най-важното – здравето си. Аз вярвам, че има време за всичко, когато имаш добре подредени приоритети и най-важното, намерил си правилния подход към това, което правиш. Заблуда е, че здравето изисква прекалено много усилия. То изисква усилия, но правилно насочени.

По време на спортната си кариера сте преминала през много компромиси със здравето в името на високите си професионални цели. Коя беше повратната точка, която ви накара да приоритизирате здравето си?

За съжаление, повратната точка при мен беше, когато стигнах дъното, а именно, когато връщане назад нямаше. За един спортист, да получи забрана да прави това, което обича и това, чрез което изразява себе си е едно от най-тежките неща за преживяване. Човек се променя, когато болката от промяната е по-малка от болката, която изпитва в момента. Бих казала, че на този етап психическата, а и физическата болка бяха моя праг и промяната беше единствената ми възможност. Осъзнах, че мога да бъда всичко, което искам, не когато се боря с тялото си, а обратното- когато се грижа за него.

Как бихте описала пътя, който сте преминала от тази повратна точка до момента, в който сте почувствала вътрешно спокойствие и увереност, че вървите в правилната посока?

Бих го описала като една огромна бездна, която се настанява в живота ти и или избираш да пропаднеш в нея или намираш начин да я изпълниш… с новото си Аз. Пътят от крайността към баланса те превежда през Ада на това да се изправиш пред всичките си убеждения, а после да ги строшиш на парченца и да изградиш нов смисъл и ново виждане. Да бъдеш откровен със себе си боли, а да промениш убежденията си из основи изисква много усилия, време, търпение и вяра в една бъдеща визия за това, че всичко може да е различно.

Казвате, че сте “изобретила себе си наново”. Какво е чувството да изобретиш себе си наново и кога разбрахте, че това се е случило?

Чувството е изпълнено с един контраст – това да усетиш как се разбиваш на парченца; да минеш през болката, отричането, празнотата, безсмислието, а после да събереш сила и да се изправиш. Да осъзнаеш, че понякога животът трябва да се „счупи“, за да зарасне правилно и да тръгне в правилна посока. Разбрах, че това се е случило, когато усетих онова усещане за смисъл, което те буди сутрин с ентусиазъм. Разбрах го, когато спрях да търся отвън причините и започнах да ги създавам вътре в себе си.

Как изглежда във вашия случай балансът между професионалните задължения и времето за себе си и близките хора? И как го постигате?

Аз смятам, че балансът не е нещо, което постигаш и задържаш. Смятам, че той се създава всеки ден и че е нещо акумулативно – т.е. всички избори, събрани заедно водят до баланс. В миналото, балансът за мен беше да се лашкам от една крайност в друга – а сега се стремя, по-скоро изборите ми да трептят по средата. Как се постига? Отново е чрез правилните приоритети и това да умееш да преценяваш кое наистина е важно и спешно и кое може да изчака. Разбира се, имам дни, които са напрегнати. Дни, в които не се чувствам балансирано, но после гледам да ги компенсирам с дни, в които си давам пространство и време, за да се чувствам в мир и спокойствие със себе си и с всичко около мен.