Ива Бонева: Прегарянето се случва когато човек се вземе твърде насериозно

October 29, 2018 in Новини by Lyuba

Ива Бонева е основател и изпълнителен директор на Центъра за приобщаващо образование – българска неправителствена организация, която работи за осигуряване на качествено образование за всички деца. Ива води упражнения на студенти във факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е специалист по въпросите на развитието, който работи в областта на приобщаващото образование. Работила е за Програмата за развитие на ООН, Католическите служби за помощ и като независим консултант. Има значителен опит в научноизследователската дейност, извършването на анализи и провеждането на обучения по организационно управление и социално развитие, основно в областта на лидерството и изграждането на ефективни екипи, приобщаващото образование и специалните образователни потребности. Вяpвa в личнaтa oтгoвopнocт и в това, че ĸoгaтo имa пpoблeм, нa нeгo тpябвa дa ce тъpcи peшeниe. Както и във филocoфиятa нa пpиoбщaвaнeтo – чe зaeднo e пo-дoбpe.

Ива ще разкаже повече за опита си на “Кариера с кауза: Здраве без пауза” на 10 ноември в София тех парк.

 

Работата в гражданските организации често се свързва с някакъв вид доброволчество, с инвестиране на много от личното време за малко пари. Има ли кариера в неправителствения сектор?

Според мен да. В неправителствения сектор в България се е събрала голяма експертиза на хора, които са натрупали опит и за които е важно да работят именно това. Хора, които стават все по-добри в това, което правят, които получават международни признания, които помагат на другите, които са ценени и които подготвят други след тях. Тази експертиза е резултат от инвестиция на много жертви – и времеви, и финансови. Затова е и важно тя да бъде оценена като кариера, която да може да расте нагоре.

Какво ви дава на вас това, че работите за по-добро образование за всички деца, а така и за по-добра среда на живот в България?

Истинско удоволствие и смисъл. Чувство, че си полезен, и времето ти не тече напразно. Усещане да допринасям за това обществото ни да бъде по-споделено – за това още от най-ранна възраст децата да растат свободни, с уважение и любов към другите хора, животните, природата и планетата, за да станат след това свободни възрастни.

Според социологически изследвания 80 процента от хората в България изпитват недоверие към другите. Нашата социална тъкан е проядена, мислим си, че “всички са маскари”. Ако постепенно – с едно дете, един учител, едно училище, работим за това, че заедно можем всичко, ще направим обществото си по-свободно.   

Имам дни с победи и други, в които нещата не се получават. Но в повечето случаи в края на всеки ден мога да си кажа “има смисъл”.  

Казвате, че вярвате силно във философията на приобщаването – на това, че заедно е по-добре. Как според вас можем да се научим да живеем заедно в България?   

Като започнем от децата и тяхното естествено любопитство към другите и към света. Колкото по-малко ограничения им се поставят за това какво е “редно” и какво – не, толкова по-свободни и по-уверени в себе си ще растат.

Когато човек работи за кауза, в която вярва силно, лесно може да се плъзне по пътя към извънредните работни часове, пренебрегването на свободното време, а в някои случаи и професионалното прегаряне. Къде според вас е здравословната граница на отдадеността на работата в гражданския сектор?  

В здравия разум, доброто усещане за себе си и дозата самоирония. За мен няма ясна граница между личния и професионалния живот – една и съща личност са. Прегарянето според мен се случва когато човек се вземе твърде насериозно, страхува се да делегира, приема се като спасител или месия – а ние не сме такива.