Ивайло Илиев: Важно е да не работим отвъд това, което ни дава удовлетворение

November 8, 2018 in Новини by Lyuba

Ивайло Илиев е част от екипа на Forteam, които предлагат консултантски услуги за оценка и подобряване на организационната ефективност. Има над 10 години опит в провеждането на програми за развитие на меките умения и програми за организационно развитие и промяна. Участвал е като консултант в множество проекти за развитие на уменията, изграждане на екипи, институционализиране на промяната след сливане или придобиване.

Ивайло има експертиза по темите лична ефективност и управление на времето, организационно развитие и промяна, лидерство и креативно и критично мислене.

 

Когато човек работи за кауза, в която вярва силно, или пък държи много на кариерата си, лесно може да се плъзне по пътя към извънредните работни часове, пренебрегването на свободното време, а в някои случаи и професионалното прегаряне. Къде според вас е здравословната граница на отдадеността на работата?

Границата е строго индивидуална. За мен решението е в това да не работим отвъд това, което ни дава удовлетворение. Важно е нито една от важните сфери в живота да остава неудовлетворена за дълъг период от време. Ясно е, че всеки има пикови моменти, но ако в рамките на 2-3 месеца си имал удовлетворителни и пълноценни преживявания с приятелите, семейството, на работа…, то смятам, че това е добър баланс.

За какво трябва да внимава човек, за да разпознае първите симптоми на професионалното прегаряне?  

Най-вече да не взема кардинални решения. Бързо да намери начин да си отпочине и да се погрижи за себе си. Също така да не прибягва до „бързи“ механизми за отпускане като алкохол, леки наркотици или медикаменти.

Какво бихте казал на някой, който си казва “от утре съм нов човек, намирам истинското си призвание и започвам наново”?

Стига да е автентично усещане, а не самозаблуда, бих му казал „Браво, успех!“. За съжаление започването отново, без да сме положили сериозни усилия да разберем кои дисфункционални поведенчески модели са ни довели до сегашното състояние на неудовлетворение от работата ни и без да сме положили усилия да ги променим, вероятно ще доведе до още от същото.

Как според вас повече хора могат да открият истинското си призвание – така че работата да не е просто поредното неприятно задължение в живота им?

Да работиш истинското си призвание е трудно начинание, тъй като  изисква да си много гъвкав и постоянно да балансираш между ценностите и  целите си, от една страна, и натиска от външната среда и реалността, от другата. Също така означава носене на отговорност. Изисква поемане на рискове. Човек следва да си отговори до колко е готов да плати цената. Със сигурност да пробваш и експериментираш е нещо, което помага.

Как изглежда във вашия случай балансът между професионалните задължения и времето за себе си и близките хора? И как го постигате?

При мен изглежда почти балансирано . Имам много моменти на пикови натоварвания, които редувам с дълги отпуски – по един месец всяко лято и всяка зима. В останалото време търся кратки, но пълноценни преживявания с хората, които са важни за мен. За сега това сработва добре за този етап, в който се намират бизнесът и семейството ми. Разбира се, знам, че скоро нещо може да се промени и тогава ще трябва да търся друг вид баланс.