Красимир Георгиев: Ние самите трябва да си станем най-важни за себе си

November 6, 2018 in Новини by Lyuba

Фото кредит: Георги Даскалов

Красимир Георгиев е ултрамаратонец, специалист по спортно хранене, треньор и приключенец. Живее дълги години във Великобритания, където работи с жертви на насилие. След период на нездравословен начин на живот решава, че иска да промени нещо, открива бягането и започна да участва на маратони. Завършва първия през 2004 г. в Единбург и оттогава е бягал на над 60 маратона и 30 ултрамаратона, включително в джунгли и пустини. Краси е първият българин, завършил успешно най-тежкия ултрамаратон в света – „Badwater“, в Долината на смъртта в Калифорния. Връща се в България, за да помага и да мотивира хората. През април 2018 г. направи 36-часово, а през септември – 55-часово благотворително бягане в подкрепа на децата с онкохематологични заболявания.

Мечтае да прекоси Антарктида сам и вярва, че “когато хората, които искат да помагат са повече – ние ще се променим”.

В миналото си имате период на нездравословен начин на живот – имаше ли конкретна повратна точка, която ви накара да преобърнете ежедневието си, или това е било по-скоро дълъг процес на себеопознаване и промяна?

Промяната не стана постепенно и дълго, стана изведнъж. До 30-годишна възраст съм използвал какво ли е, включително кокаин, хероин. Една нощ към 3-4 часа в Лондон, когато вече почти никой няма по улиците, минавах покрай един мост. Седнах на него, започнах да си вея краката надолу и да си казвам “ей сега скачам”. Усетих, че някой гледа. Един младеж се разхождаше зад мен и ми каза “скачай, но ще те хване някаква болест, знаеш ли какво има в тази Темза”. Каза го толкова небрежно, че се разсмях. Заговорихме се и се замислих има ли смисъл. На следващия ден отидох на тренировка и казах на първия персонален треньор, който видях, “хайде, дай да правим нещо”.

Това беше повратната точка. Бях усещал дълго, че ми трябва промяна, но като всеки, който го мързи и го е страх, отлагах до този момент.

Кое е най-важното, което открихте за себе си и за света около вас в процеса на тази промяна?

Когато започнах да тичам, изведнъж оставих всичко – пушене, пиене, наркотици. Трябваше да си оставя и приятелите, които не последваха моя път. Оставих ги, защото ми пречеха на цялата тази промяна. Това е много важен момент, защото много хора не се променят само заради хората около тях, които ги дърпат назад – макар и често несъзнателно. Много е важно човек да изостави всичко от миналото. Разбрах също, че мога, че имам нужната психика и смелост.

Какво бихте казал на някой, който си казва “край – от утре съм нов човек, започвам да живея здравословно”?

Бих им казал, че това е много добре, но да имат предвид, че ще минат през различни фази – ще има еуфория, ще има депресия, ще има от всичко. Бих им казал и да си изяснят приоритетите, защото ако не направиш едно нещо приоритет, няма как да се получи. Когато кажем нещо като това, че ще променим живота си, трябва и да го осмислим и то да ни стане истински важно. Ние самите да си станем най-важните за себе си. Много хора не знаят, че са си важни, а ако ние самите не се харесваме, трудно можем да живеем със себе си.

В свое интервю казвате, че “когато хората, които искат да помагат са повече – ние ще се променим”. Как според вас повече хора могат да бъдат заразени с това да мислят и за другите около тях и да помагат?

Хората се надъхват когато видят личния пример. Събитието, на което тичах 36 часа, избухна, защото бях там лично и хората го видяха. Много хората правят грешката да излязат и да кажат “моля ви, дайте 20 хил. за това болно дете”. Да, но къде е твоят личен ангажимент? Друго е хората да видят, че даваш нещо от себе си, че даваш от времето си. Това е начинът да се мотивират. А в една тъмна стая колкото повече свещи се запалят, толкова по-светло ще стане. Накрая няма да има как да не се включиш.

Наскоро започнахте инициативата ChairUp, чиято цел е да вдигне хората в офисите от столовете и да покаже колко важно е движението. Виждате ли изход от здравите (засега) граници на офисния свят, в които дългите часове на бюрото и компромисите в името на кариерата често се разбират и представят като постижения, към които трябва да се стремим?

Не виждам нищо лошо в това да работиш дълго в офис, стига да го правиш здравословно. Дългите часове на бюрото всъщност могат да станат по-градивни, ако се спира на всеки час например и се правят малко упражнения. Основната ни идея е, че движението трябва да е регулярно – ако уикенда тренираш интензивно два дни, но през останалите дни от седмицата стоиш на бюрото, това няма как да ти помогне да не се изгърбиш например. Стоенето повече от два часа в една и съща позиция се отразява. Затова искаме да стимулираме хората всеки час да направят нещо за пет минути – дори там, до бюрото. Могат да скочат, да направят планк. Вече има топки вместо столове, стоящи бюра, дори пътеки, по които можеш да вървиш и да работиш.