Ралица Касимова: Често стереотипите и бариерите са вътре в нас

November 24, 2017 in Uncategorized by Lyuba

Ралица Касимова е един от участниците в тазгодишното издание на форум „Кариера с кауза“. Тя е част от екипа на Кооперация Хранкооп – София, чиито основни цели са подкрепа на малки местни производители на чиста храна и улесняване на достъпа на потребителите до нея. През есента на 2013 г. заедно с Николай Генов създават фермерските пазари в София и активно подпомагат стартирането на такива в други градове в страната. Активно участва в организирането на тематични събития и на солидарни акции в помощ на производителите. 

 

Как решихте да се присъедините към “Хранкооп” и какво ви привлече в този вид работа?

Започнах работа сравнително рано и доста години бях в динамична офис среда. Към един момент започна да настъпва умора. Изкарах около година с усещането за това и с желанието да променя нещо по въпроса. По неочакван повод се запознах с явлението кариерно консултиране и минах курса – един от най-добрите подаръци, които съм си правила. Паралелно с това бях започнала да се интересувам от храната, която потребявам, и от хората и методите, които стоят зад нея.

През първото лято, в което вече не работех в офис, направих много сладка и конфитюри. Родителите – моите и на близкия ми човек, бяха отгледали количества в градините си и някой трябваше да се погрижи. По куриозен начин се запознах с хора, които тъкмо основаваха мрежа за земеделие, подкрепено от общността (на английски: CSA). Те ме поканиха на събитие, на което доста хора харесаха продуктите ми, и така научих за Хранкооп. Направи ми впечатление, че хората искаха главно да потребяват хубава храна там, а пък трудно някой се наемаше да върши организационната дейност, която неизменно възниква като нужна. Поисках да се включа – мисля, че и до момента съм единственият човек, влязъл в Хранкооп, за да работи за него.

Към тази дейност ме привлякоха основно два фактора – възможността да работя “най-истинската” работа – свързана със земята и с ежедневната потребност от (чиста) храна, и да правя това, което реално през целия си професионален живот съм правила – да организирам, координирам хора, информация, ресурси.

Много скоро след включването ми, хората в групата ме припознаха като човек, на когото могат да стоварят работата, надеждите и идеите си за развитието й. И така – до днес.

С “Хранкооп” работите за това да променяте нагласите на хората в посока по-отговорно потребление и мисъл към това какво консумираме. Какви промени забелязвате в българското общество в това отношение през последните години?

Промените са категорично положителни. Понякога се случват бавно, а понякога ни изненадват от засада.

Един от най-новите ни фермерски пазари е този в Добрич – областен град със славно земеделско минало, за който битуват множество стереотипи, които хората побързаха да ни изтъкнат, когато Общината в Добрич ни покани да направим пазар в града. Най-често чувахме, че това е земеделски район, всеки в града си има село наблизо, младите са извън града или страната, доходите на населението не са високи и промоциите в търговските вериги винаги ще са на почит, и как изобщо си помисляме да организираме (регулярно) събитие на другия край на страната…

Това, което видяхме още преди старта, и вече два месеца, откакто правим фермерски пазар там: общинска управа с високо осъзнаване на ценността на такъв пазар за града и за жителите му; малки местни производители, жадни за директен контакт с тези, които ценят труда им; възрастни хора, които се подреждат на опашка още преди пазарът да е започнал и производителите да са подредили щандовете си; общност, която е готова да направи нужното, за да запази тази ценност и да я развива.

Как изобщо се променят нагласи и стереотипи, с които хората са живели много години наред?

Бавно, с постоянство, по възможност с мирни средства 🙂

В едно свое интервю казвате, че бихте искали “хората повече да вярват, както по принцип, така и да вярват в себе си”. Как човек може да повярва, че много неща зависят от него самия?

Като направи опит(и) и види положителен резултат. Като си даде шанс да му се случват хубави неща (защото често стереотипите и бариерите са вътре в нас).

Имало ли е момент, в който сте мислил, че “Хранкооп” няма да успее да се развие и че ще трябва да оставите каузата заради по-доходоносна работа?

В много редки случаи ми е минавала подобна мисъл; работата е нелека, специфична и е трудно да бъде остойностена качествено и количествено. Така и не успях да си представя как ще изоставя всичкото постигнато дотук, и всичкото, което чака да го свършим.

 

На “Кариера с кауза” на 25. ноември Ралица ще сподели личния си опит и пътя си към това да работи нещо, което й носи удовлетворение.