Йоана Славова: Усещането, че допринасям за обществото, ме кара да се чувствам добре

November 9, 2018 in Новини by Lyuba

Йоана Славова е управител на Фондация “Ук” и съосновател на програма “Училищни чудеса”, която изгражда позитивни ролеви модели сред ученици от малки населени места. Йоана започва да се занимава с образование още като студент по икономика, когато започва активно да доброволства и да отделя времето си за създаването и организирането на инициативи, насочени към гимназисти, сред които е проектът ABLE Mentor. Професионалният опит на Йоана в сферата на образованието започва, когато тя постъпва на работа в ОУ „Васил Левски”, с. Орешене. Там тя преподава английски и френски език като част от програмата на „Заедно в час”. Тогава се заражда идеята за проекта „Училищни чудеса”: инициатива, която цели да развие лидерските умения на ученици от малки населени места. Йоана и още 5 нейни съмишленици вече 5 години работят за тази кауза, а през 2016 г. основават фондация “Ук”, чиято основна дейност е реализирането на програма “Училищни чудеса”. От няколко месеца Йоана е част от екипа на образователен сайт “Уча.се”, където ежедневно допринася за каузата за по-качествено образование и продължава да обогатява своя опит.

В допълнение към основната си работа, работиш и по инициативата “Училищни чудеса”. Какво ти дава работата за тази кауза?

Работата в ”Училищни чудеса” определено много ме зарежда заради контакта с учениците. Била съм преподавател в продължение на две години и откакто не съм ми липсва директния контакт с децата. На първо място “Училищния чудеса” за мен е контактът с младежите и по-малките ученици, които ме карат да се замислям за по-различната гледна точка на нещата и ме провокира да си пречупя някои мои представи за света. Усещам също и, че по този начин допринасям за обществото. А това усещане ме кара да се чувствам добре.

Как съчетаваш професионалните си задължения, участието в “Училищни чудеса” и отделянето на време за себе си?

За щастие “Уча.се” и “Училищни чудеса” вървят в една и съща посока – образованието и развитието на учениците. Това много помага – на работа научавам неща, които мога да използвам след това в “Училищни чудеса”, а покрай инициативата се запознавам с много хора, задълбочавам познанията си и развивам организационните си и комуникативни умения, които намират силно приложение в работата. Така че работата ми в “Уча.се” и доброволчеството в “Училищни чудеса” взаимно се подхранват.

А почивката?

Почивката си намира своето място. За това много важен е екипът – да имаш хора, с които заедно правиш това, в което вярваш. И в двата случая имам такива хора. В “Училищни чудеса” сме общо шест човека и винаги гледаме да си разпределим така задачите, че всеки да има време и за личния си живот. Всячески правим така, че да си освободим време да регенерираме. Аз например обожавам да карам колело в планината и да карам ски. За мен уикендът е време, в което ако може, не работя. Някои от събитията в “Училищни чудеса” са в събота, но за мен това е друг вид регенериране – преди самото събитие има леко натоварване, но моментът след него е много силен и имаш чувството, че можеш да направиш още 200 такива. Срещата с учениците дава много сила.

Когато човек работи за кауза, в която вярва силно, лесно може да се плъзне по пътя към извънредните работни часове, пренебрегването на свободното време, а в някои случаи и професионалното прегаряне. Къде според теб е здравословната граница на отдадеността на работата за кауза?

Определено има граница. Аз я усещам по моите близки хора и момента, в който започвам да ги пренебрегвам. Тогава се усещам, че трябва да дам назад, да поспра, да си дам малко почивка и да отделя качествено време за моите близки. Ако искаме да говорим за силна общност и здраво гражданско общество, за мен най-важното е човек да се грижи най-вече за малкия кръг около себе си и с това да дава и личен пример за всички останали. Ако пренебрегваме този най-малък кръг около себе си, а правим нещо за по-широката общност, се получава парадокс според мен.

В “Училищни чудеса” развивате уменията на деца и младежи, така че сами да допринасят за средата, в която живеят. Какво е важно да знаят, могат и мислят децата и младежите, за да станат активни граждани с желание да подобряват това, което се случва около тях?

Преди всичко имат нужда от малка доза самочувствие, че са способни, от вяра в себе си, че могат да предприемат нещо такова и от желанието да се пробват. За да добият тези неща, имат нужда от подкрепата на хора около тях, за да се почувстват, че не е страшно, няма да им се присмеят, ако нещо не се получи. Трябва да умеят да разбиват нещата на стъпки – защото ако искаш нещо голямо, може да ти се струва невъзможно да го постигнеш, но когато го разбиеш на стъпки и си кажеш откъде трябва да започнеш, то става много по-реално. В момента, в който започват да постигат тези първи стъпки, се запалва искрата и те започват все повече да си вярват, че могат да постигнат това, което им се е струвало невъзможно.

През какви практики най-успешно се развиват тези умения и нагласи?

Когато си изправен пред предизвикателството да създадеш някакъв краен продукт или проект, тогава този личен опит и преживяване най-силно въздейства върху учениците и е най-силният мотиватор. Веднъж когато са направили нещо или пък друг екип е успял да направи нещо, това го прави много по-реалистично в техните очи, много по-достижимо и вече започва да се вдига летвата. И, разбира се, ключова е подкрепата на хора, които могат да преведат учениците през този път – както когато мотивацията спада, така и когато е на върха. В случая на “Училищни чудеса” тези хора са нашите прекрасни ментори.